Забраних на децата да казват: „Скучно ми е!“

"В моето детство имаше списък със забранени думи, а на първо място в него стоеше безобидната дума „скучно“. Обикновена дума, която повечето родители не приемат за нищо особено. Но моята майка още от най-ранно детство научи мен и моите братя, че да кажеш „мен ми е скучно“ и толкова лошо, както и да наречеш някой „магаре“.
С тези думи започва разказът на  младата блогърка Виктория Месина, която  все още няма деца, но планира да ги възпитава така, както тя е била възпитана. Ето защо:

Мама беше убедена, че тази дума замества нашето нежелание да действаме. Затова тя ни научи, вместо да се оплакваме и да хленчим „на мен ми и скучно“ , да кажем с какво ще се захванем.
Всеки ден ние си задавахме този въпрос и намирахме отговор.

Майка ми обичаше да си играе с нас, но никога не се стараеше да ни занимава 24/7, само защото ние не можехме сами да си намерим занимание. Нейно задължение беше да осигури безопасно пространство за нашите занимания, време и свобода на действия.
Понякога на мен ми беше много скучно, но аз не ѝ се обаждах по телефона, за да ѝ разказвам и да мрънкам. И тя не би зарязала работата си, за да ни занимава.

Оставена на неволята, аз включвах в работа въображението си и сама си измислях някакви занимания – научих се да правя кифлички, с часове прелиствах книгата „I Spy“ (серия от книги за деца от Джин Марзоло и Уолтър Вик, в която всяка страница е фотозагадка – на снимката трябва да се открие определен обект), за да се намери отговорът. Играех и на топка в задния двор. Научих се да правя украшения от конопено въже – класически модни аксесоари през 2000 година

Но най-важното е, че се научих да прекарвам време насаме със себе си.
По едно време в игрите към нас се присъединиха децата от съседните къщи. Строихме убежища, играехме бейсбол, уличен хокей и на войници. Сглобявахме огромни конструктори LEGO, чийто детайли постоянно не съвпадаха.

Снимка: Guliver / iStock
Готвихме необичайни ястия, изпробвайки рецепти от готварски книги и списания. Любимото ни беше печена пица с бисквитено тесто.
Измисляхме какви ли не способи да печелим пари – продавахме лимонада и смути на съседите. Ловяхме риба в езерото край гората.
Имахме и екстремни занимания.
Веднъж дори сложихме картонена къщичка върху скейтборда и я закрепихме здраво. С това съоръжение аз возех брат ми по улицата.
Всички тези занимания, колкото и странни и глупави да бяха, не ги измисляше мама, а ние.

Силните спомени от детството ми са свързани именно с тези моменти.
Естествено бях щастлива, когато заедно с родителите ми ходехме в развлекателните паркове. Благодаря на мама и на татко за това време.
Но връщайки се назад в спомените си, мога да кажа, че най-интересните са свързани с времето прекарано с приятелите в гората.

Искам да кажа на всички родители: не преживявайте, когато детето скучае. Това е нормално. Не се чувствайте виновни, ако то не прави нищо.
Умението самостоятелно да си намери занимание, е невероятно полезен навик, който ще остане завинаги.
В детството си бях самостоятелна и именно благодарение на това добих възможност да развия творческо мислене. Сега се занимавам с акварелна живопис. Обожавам да готвя. И до днес правя превъзходни пици с бисквитено тесто.
Затова, когато един ден имам деца, думата „скучно“ ще е първата и в моя списък със забранени думи!

Victoria Messina